Гоблен е вид декоративна картина, изтъкана или бродирана. Техниката на тъкания гоблен е известна още в Древен Египет (1400 г. пр. н. е.). Нишките могат да бъдат от боядисан памук, коприна, вълна и даже от сребро и злато. Късното название „гоблен“ идва от манифактурата на братята Гобелен от Франция (16 в.). Известни са големите стенни килими-пана, тъкани през 16 в. в Арас, Фландрия. С появяването на машинно тъкани гоблени (жакардови) през втората половина на 19 в. ръчното производство запада. Около 1900 г. Уилям Морис става прочут със гоблени-пана. В средата на 20 в. Жан Люрса реформира отново изкуството на ръчно тъкания гоблен.
Платове за бродиране.
Най-често използваните платове за бродиране са Aida и Linen.
Aida представлява твърд памучен плат, който е сравнително плътен но с малки дупчици между нишките, от които е изтъкан,
Linen по мек, фин и прецизен плат. Именно поради тази причина, начина на бродиране върху този плат е следния: всеки бод покрива два бода вместо само един. Така например за да направите 16 бода върху платно Linen, е нужно платното ви да е разграфено на 32 бода.
Конци за бродиране – най-често използвани са Ариадна, Puppets, Анхор и DMC. Принципно на повечето схеми за гоблени са посочени вида на конците и плата за бродиране.
Съществуват различни техники за шиене на гоблени. Едниот най-разпространените обаче са шиене на кръст и на полукръст.
Основни техники:
Шиене на полукръст – (половин кръст) се състои от един бод – започва от долен ляв ъгъл и завършва в горен десен ъгъл, т.е. това е половин бод на кръст. Този вид бод се използва при ушиването на картини с големи размери и голямо количество цветова гама.
Шиене на кръст – състои се от два бода – долен, който започва от долния ляв ъгъл и завършва в горния десен ъгъл, и горен бод, който припокрива долния и започва от долен десен ъгъл и завършва в горния ляв ъгъл.